ruba (Руми Бакърджиева) ruba (Руми Бакърджиева)
24 316
10 abr 2008, 23:17

Един невероятен миг

  Poesía
784 0 12
 

Един невероятен миг

ме грабна,

отскубна ме

от пулса на деня.

Усетих го,

обърнах се обратно

и те видях -

протягаше ръка.

 

Душата ти ми даде

да отпия

живителна

и бистра добрина.

Огря ме цялата

като с кандило,

изпълни ме

незнайна лекота.

 

Изля върху ми толкова

надежда,

че чак от радостта ме заболя!

 

Във вярата

до дъно

се оглеждам!...

 

Един невероятен миг

ме спря...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Руми Бакърджиева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0