10 апр. 2008 г., 23:17

Един невероятен миг

787 0 12
 

Един невероятен миг

ме грабна,

отскубна ме

от пулса на деня.

Усетих го,

обърнах се обратно

и те видях -

протягаше ръка.

 

Душата ти ми даде

да отпия

живителна

и бистра добрина.

Огря ме цялата

като с кандило,

изпълни ме

незнайна лекота.

 

Изля върху ми толкова

надежда,

че чак от радостта ме заболя!

 

Във вярата

до дъно

се оглеждам!...

 

Един невероятен миг

ме спря...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Руми Бакърджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...