10.04.2008 г., 23:17

Един невероятен миг

786 0 12
 

Един невероятен миг

ме грабна,

отскубна ме

от пулса на деня.

Усетих го,

обърнах се обратно

и те видях -

протягаше ръка.

 

Душата ти ми даде

да отпия

живителна

и бистра добрина.

Огря ме цялата

като с кандило,

изпълни ме

незнайна лекота.

 

Изля върху ми толкова

надежда,

че чак от радостта ме заболя!

 

Във вярата

до дъно

се оглеждам!...

 

Един невероятен миг

ме спря...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Бакърджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...