moni80_ (Моника Николаева)
23 88
16 feb 2006, 23:49

Един, случаен, непознат 

  Poesía
1037 0 5
Седиш на масата отсреща
с наведен поглед и така унил.
Един случайно непознат,
за миг сърцето ми пленил.

Вперил поглед във прозорца отсреща
мислите ти бяха някъде далече.
Отпивайки от чашата с кафето
преглъщаш  някак много тежко....

Виждам мъката голяма...
пленила твоята душа.
Отворила кървяща рана,
ридаеща за нечие сърце.

Обгърна ме с поглед нежен,
Поглеждаш ме...
Усетих в  душата ти копнежа...
-Ела, седни до мене ти!

Надигнах се...душата ми се свива
край масата си бавно спрях.
До тебе седнах мълчеливо.
А погледите ни се сляха.

В ден за нас определен,
любов изгаряща невярата
разпали огъня студен
лекуваше старите рани!
















© Моника Николаева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??