16 февр. 2006 г., 23:49

Един, случаен, непознат 

  Поэзия
5.0 (3)
1145 0 5
Седиш на масата отсреща
с наведен поглед и така унил.
Един случайно непознат,
за миг сърцето ми пленил.
Вперил поглед във прозорца отсреща
мислите ти бяха някъде далече.
Отпивайки от чашата с кафето
преглъщаш някак много тежко....
Виждам мъката голяма...
пленила твоята душа.
Отворила кървяща рана,
ридаеща за нечие сърце. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Моника Николаева Все права защищены

Предложения
  • И снова здесь гибнут ребята - которым семнадцать лет. Смерть их страшна, непонятна. А объяснении это...
  • Пред мен един глагол навъсен, отмерващ ме с поглед мръсен, чупи пръсти нервно и припряно, сякаш ще з...
  • В строках я переплету жизнь Пацан пошёл, путь в темноте В нем поселилась харизма спотыкаюсь в время ...

Ещё произведения »