Седиш на масата отсреща
с наведен поглед и така унил.
Един случайно непознат,
за миг сърцето ми пленил.
Вперил поглед във прозорца отсреща
мислите ти бяха някъде далече.
Отпивайки от чашата с кафето
преглъщаш някак много тежко....
Виждам мъката голяма...
пленила твоята душа.
Отворила кървяща рана,
ридаеща за нечие сърце. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up