Един забравен спомен

aap (Ангел)
862 3584

19 sept 2018, 13:03

Poesía

317 1 7

Тъмно е, нощта препира...

в есенната тишина, листата жълти

в хербарий сортира и спомените летни

в тъмата ги прибира.

Тъмна нощ, звездите липсват

отчаян погледът блуждаи...

ръцете в хаост се мотаят

отчаяни от самота.

Усмихваш се... макар и тъжно!

Отчаяно се бориш със страха.

Дали да се отпуснеш в самотата

Или да се пожертваш за света.

Една рисунка на асфалта

напомни ми, че е аз дете съм бил...

И как със тебешири цветни

рисувах, есенен пейзаж.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

aap (Ангел)

2018-09-30T10:23:44+03:00

И двете Приятелю,и двете!Радвам се че намина!До нови!
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

2018-09-29T15:36:59+03:00

Дали тези хубави детски спомени самите ние не ги правим тъжни.А може би годините.
aap (Ангел)

2018-09-23T19:15:44+03:00

Благодаря Влади,Приятелю,Благодаря!
vladetoned (Владислав Недялков)

2018-09-23T16:04:52+03:00

Трогателен и носталгичен стих, който веднага ми се превърна в любим. Поздравления, Приятелю!
aap (Ангел)

2018-09-20T22:05:14+03:00

Радвам се че намина Миме и сподели спомена с мен!Хубава вечер и Благодаря!☺☺☺
Mimoza20 (Мария Николова)

2018-09-20T20:46:18+03:00

Браво. Спомени мили и свидни те спохождат и ти гонят съня.Написал си нещо... Най-ценното което в душата ти свети
aap (Ангел)

2018-09-19T18:39:33+03:00

Така е Руми!!!Благодаря че сподели!