Един забравен спомен
Тъмно е, нощта препира...
в есенната тишина, листата жълти
в хербарий сортира и спомените летни
в тъмата ги прибира.
Тъмна нощ, звездите липсват
отчаян погледът блуждаи...
ръцете в хаост се мотаят
отчаяни от самота.
Усмихваш се... макар и тъжно!
Отчаяно се бориш със страха.
Дали да се отпуснеш в самотата
Или да се пожертваш за света.
Една рисунка на асфалта
напомни ми, че е аз дете съм бил...
И как със тебешири цветни
рисувах, есенен пейзаж.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангел Все права защищены
