aap (Ангел)
862 3584
19 сент. 2018 г., 13:03

Един забравен спомен 

  Поэзия
320 1 7

Тъмно е, нощта препира...

в есенната тишина, листата жълти

в хербарий сортира и спомените летни

в тъмата ги прибира.

Тъмна нощ, звездите липсват 

отчаян погледът блуждаи...

ръцете в хаост се мотаят

отчаяни от самота.

Усмихваш се... макар и тъжно!

Отчаяно се бориш със страха.

Дали да се отпуснеш в самотата

Или да се пожертваш за света.

Една рисунка на асфалта

напомни ми, че е аз дете съм бил...

И как със тебешири цветни

рисувах, есенен пейзаж.

© Ангел Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • И двете Приятелю,и двете!Радвам се че намина!До нови!
  • Дали тези хубави детски спомени самите ние не ги правим тъжни.А може би годините.
  • Благодаря Влади,Приятелю,Благодаря!
  • Трогателен и носталгичен стих, който веднага ми се превърна в любим. Поздравления, Приятелю!
  • Радвам се че намина Миме и сподели спомена с мен!Хубава вечер и Благодаря!☺☺☺
  • Браво. Спомени мили и свидни те спохождат и ти гонят съня.Написал си нещо... Най-ценното което в душата ти свети
  • Така е Руми!!!Благодаря че сподели!
Предложения
: ??:??