Тъмно е, нощта препира...
в есенната тишина, листата жълти
в хербарий сортира и спомените летни
в тъмата ги прибира.
Тъмна нощ, звездите липсват
отчаян погледът блуждаи...
ръцете в хаост се мотаят
отчаяни от самота.
Усмихваш се... макар и тъжно!
Отчаяно се бориш със страха.
Дали да се отпуснеш в самотата
Или да се пожертваш за света.
Една рисунка на асфалта
напомни ми, че е аз дете съм бил...
И как със тебешири цветни
рисувах, есенен пейзаж.
© Ангел All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
