11 ene 2010, 7:15

Един зимен ден

3K 3 29

"Да тръгваме ли вече?"... Само кимнах.
Че ме боли не исках да призная.
Облякох си палтото. Беше зима...
А зад гърба ми зъбеше се краят.

Палтото старо стана ми защита,
в която скрих смълчаната надежда.
Не се разплаках... Даже не попитах
кой дявол грабна стоплящата нежност.

А ти встрани ме гледаше сърдито.
Присъдата ти беше без отсрочка.
С  оловни думи стреляше в очите.
И всеки изстрел бе поредна точка.

Останала без крехката  си броня,
аз почнах късчетата да събирам...

Но... беше слязъл Рицарят от коня...

А без коне героите умират.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бианка Габровска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Толкова ми е мъчно за Бианка... 🖤
    Отиде си без време преди няколко години покосена от мъчителна болест, а имаше да ни каже още толкова много истини за живота с поезията си!
    Обичам те, Биби, дано душата ти е намерила покой!🙏
  • Поздравления за хубавия стих!
  • Трепет след трепет, дъх след дъх - докато накрая дойде тази невероятна поанта!
  • Уникално е!
  • Много болка, много силно чувство. Поздрави, Уенди!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...