Jan 11, 2010, 7:15 AM

Един зимен ден 

  Poetry » Love
2598 3 29

"Да тръгваме ли вече?"... Само кимнах.
Че ме боли не исках да призная.
Облякох си палтото. Беше зима...
А зад гърба ми зъбеше се краят.

Палтото старо стана ми защита,
в която скрих смълчаната надежда.
Не се разплаках... Даже не попитах
кой дявол грабна стоплящата нежност.

А ти встрани ме гледаше сърдито.
Присъдата ти беше без отсрочка.
С  оловни думи стреляше в очите.
И всеки изстрел бе поредна точка.

Останала без крехката  си броня,
аз почнах късчетата да събирам...

Но... беше слязъл Рицарят от коня...

А без коне героите умират.

© Бианка Габровска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??