Един зимен ден
"Да тръгваме ли вече?"... Само кимнах.
Че ме боли не исках да призная.
Облякох си палтото. Беше зима...
А зад гърба ми зъбеше се краят.
Палтото старо стана ми защита,
в която скрих смълчаната надежда.
Не се разплаках... Даже не попитах
кой дявол грабна стоплящата нежност.
А ти встрани ме гледаше сърдито.
Присъдата ти беше без отсрочка.
С оловни думи стреляше в очите.
И всеки изстрел бе поредна точка.
Останала без крехката си броня,
аз почнах късчетата да събирам...
Но... беше слязъл Рицарят от коня...
А без коне героите умират.
© Бианка Габровска All rights reserved.
