11 янв. 2010 г., 07:15

Един зимен ден 

  Поэзия » Любовная
2600 3 29

"Да тръгваме ли вече?"... Само кимнах.
Че ме боли не исках да призная.
Облякох си палтото. Беше зима...
А зад гърба ми зъбеше се краят.

Палтото старо стана ми защита,
в която скрих смълчаната надежда.
Не се разплаках... Даже не попитах
кой дявол грабна стоплящата нежност.

А ти встрани ме гледаше сърдито.
Присъдата ти беше без отсрочка.
С  оловни думи стреляше в очите.
И всеки изстрел бе поредна точка.

Останала без крехката  си броня,
аз почнах късчетата да събирам...

Но... беше слязъл Рицарят от коня...

А без коне героите умират.

© Бианка Габровска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??