4 jul 2010, 0:25

Единакът 

  Poesía » Otra
1490 0 19

                                              На Н.

 

Танцува във кръвта му свободата.

Изгризва стягащите го окови.

Понякога се сърди на съдбата,

че крак му е подложила отново.

 

Понякога замисля се над чашка,

че свободата значи самота...

Но силната привързаност го плаши.

Убива във зародиш любовта.

 

Вълкът е сам и затова е силен!

Издига пред сърцето си стени.

Превърнал е живота си в пустиня -

следи от изоставени жени.

 

Той скрива жаждата си за доверие

и ще загине, без да коленичи.

 

В бърлогата му кой ще го намери?...

 

... Такава е цената да си ничий.

© Бианка Габровска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??