Jul 4, 2010, 12:25 AM

Единакът

  Poetry » Other
1.8K 0 18

                                              На Н.

 

Танцува във кръвта му свободата.

Изгризва стягащите го окови.

Понякога се сърди на съдбата,

че крак му е подложила отново.

 

Понякога замисля се над чашка,

че свободата значи самота...

Но силната привързаност го плаши.

Убива във зародиш любовта.

 

Вълкът е сам и затова е силен!

Издига пред сърцето си стени.

Превърнал е живота си в пустиня -

следи от изоставени жени.

 

Той скрива жаждата си за доверие

и ще загине, без да коленичи.

 

В бърлогата му кой ще го намери?...

 

... Такава е цената да си ничий.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бианка Габровска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...