4.07.2010 г., 0:25 ч.

Единакът 

  Поезия » Друга
1489 0 19

                                              На Н.

 

Танцува във кръвта му свободата.

Изгризва стягащите го окови.

Понякога се сърди на съдбата,

че крак му е подложила отново.

 

Понякога замисля се над чашка,

че свободата значи самота...

Но силната привързаност го плаши.

Убива във зародиш любовта.

 

Вълкът е сам и затова е силен!

Издига пред сърцето си стени.

Превърнал е живота си в пустиня -

следи от изоставени жени.

 

Той скрива жаждата си за доверие

и ще загине, без да коленичи.

 

В бърлогата му кой ще го намери?...

 

... Такава е цената да си ничий.

© Бианка Габровска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??