Единоравни на Апостолите

Poesía » Verso acróstico

2.7K 2 2

Като единоравни на апостолите на славянските страни

Истина азбучна в писмо и слово прогласихте
Радост Богомъдра в сърцата просветихте

Историята ще помни вас навеки

Ликът ви светозарен от икони ще сияе

Извор на Богопознание, свещена Двоице

Милостив е Бог та вси славяни да ни утвърди

Единство в Христова мир да ни сплоти

Та Книгите Божествени в светлината

Отключени врати към целий свят да бъдат

Душите ни с любов към Писмената сте изпълнили

И верни ще останем, преклонени, благодарни към делото ви свято
Искрено се молим Бог България да укрепи!

автор: Жана Лайт

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Bezzhichen (Безжичен)

Много хубаво. Но нека не забравяме: Няма славянски език и азбука. Има български и старобългарски. А комплексът на руснаците, да не признават, че ние сме им дали религията, буквите, езикът е доста простоват. Та до 15 век просто няма руснаци и руска държава... Да не го забравят все пак... Ние, на Балканите, сме България (Велика България) от 7 век. А на изток - и много по-рано. Ние, руснаци, ви просветихме- не го забравяйте и не бъдете толкова високомерни - смешни сте!

2020-05-25T20:45:33+03:00
Петър1 (Петър Димитров)

Ще призная, че не съм чел много от ранната, и средновековна българска литература. Но този акростих ми допадна не заради начина на писане на акростихове, който не ми е познат, а заради идеята, и посланието, съдържащи се в думите. 👍

2020-05-25T20:12:35+03:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0