Единоравни на Апостолите

Поезия » Акростихове

2.7K 2 2

Като единоравни на апостолите на славянските страни

Истина азбучна в писмо и слово прогласихте
Радост Богомъдра в сърцата просветихте

Историята ще помни вас навеки

Ликът ви светозарен от икони ще сияе

Извор на Богопознание, свещена Двоице

Милостив е Бог та вси славяни да ни утвърди

Единство в Христова мир да ни сплоти

Та Книгите Божествени в светлината

Отключени врати към целий свят да бъдат

Душите ни с любов към Писмената сте изпълнили

И верни ще останем, преклонени, благодарни към делото ви свято
Искрено се молим Бог България да укрепи!

автор: Жана Лайт

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Bezzhichen (Безжичен)

Много хубаво. Но нека не забравяме: Няма славянски език и азбука. Има български и старобългарски. А комплексът на руснаците, да не признават, че ние сме им дали религията, буквите, езикът е доста простоват. Та до 15 век просто няма руснаци и руска държава... Да не го забравят все пак... Ние, на Балканите, сме България (Велика България) от 7 век. А на изток - и много по-рано. Ние, руснаци, ви просветихме- не го забравяйте и не бъдете толкова високомерни - смешни сте!

2020-05-25T20:45:33+03:00
Петър1 (Петър Димитров)

Ще призная, че не съм чел много от ранната, и средновековна българска литература. Но този акростих ми допадна не заради начина на писане на акростихове, който не ми е познат, а заради идеята, и посланието, съдържащи се в думите. 👍

2020-05-25T20:12:35+03:00

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0