Единоравни на Апостолите

Поезия » Акростихове

2.7K 2 2

Като единоравни на апостолите на славянските страни

Истина азбучна в писмо и слово прогласихте
Радост Богомъдра в сърцата просветихте

Историята ще помни вас навеки

Ликът ви светозарен от икони ще сияе

Извор на Богопознание, свещена Двоице

Милостив е Бог та вси славяни да ни утвърди

Единство в Христова мир да ни сплоти

Та Книгите Божествени в светлината

Отключени врати към целий свят да бъдат

Душите ни с любов към Писмената сте изпълнили

И верни ще останем, преклонени, благодарни към делото ви свято
Искрено се молим Бог България да укрепи!

автор: Жана Лайт

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Bezzhichen (Безжичен)

Много хубаво. Но нека не забравяме: Няма славянски език и азбука. Има български и старобългарски. А комплексът на руснаците, да не признават, че ние сме им дали религията, буквите, езикът е доста простоват. Та до 15 век просто няма руснаци и руска държава... Да не го забравят все пак... Ние, на Балканите, сме България (Велика България) от 7 век. А на изток - и много по-рано. Ние, руснаци, ви просветихме- не го забравяйте и не бъдете толкова високомерни - смешни сте!

2020-05-25T20:45:33+03:00
Петър1 (Петър Димитров)

Ще призная, че не съм чел много от ранната, и средновековна българска литература. Но този акростих ми допадна не заради начина на писане на акростихове, който не ми е познат, а заради идеята, и посланието, съдържащи се в думите. 👍

2020-05-25T20:12:35+03:00

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0