10 sept 2013, 23:33

Единствен 

  Poesía
302 0 0

Караш ме да се чувствам
толкова променена, 
че не мога да се позная.
Твоята любов ми напомня -
има смисъл живота,
въпреки болката,
въпреки злото, което ме заобикаля.
Дълго търсих Перфектния мъж,
а съм го имала близо до мен.
Чак сега проумях -
ти ми вдъхваш надежда,
щом душата ми болна стене.
Ти си всичко, което искам.
Времето мигом спира
щом застанеш тихо до мене.
И усещам, цяла треперя.
Ала знам, че ми носиш Рая,
в който себе си ще намеря. 

© Емилия Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??