10 сент. 2013 г., 23:33

Единствен

384 0 0

Караш ме да се чувствам
толкова променена, 
че не мога да се позная.
Твоята любов ми напомня -
има смисъл живота,
въпреки болката,
въпреки злото, което ме заобикаля.
Дълго търсих Перфектния мъж,
а съм го имала близо до мен.
Чак сега проумях -
ти ми вдъхваш надежда,
щом душата ми болна стене.
Ти си всичко, което искам.
Времето мигом спира
щом застанеш тихо до мене.
И усещам, цяла треперя.
Ала знам, че ми носиш Рая,
в който себе си ще намеря. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Емилия Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...