10.09.2013 г., 23:33

Единствен

386 0 0

Караш ме да се чувствам
толкова променена, 
че не мога да се позная.
Твоята любов ми напомня -
има смисъл живота,
въпреки болката,
въпреки злото, което ме заобикаля.
Дълго търсих Перфектния мъж,
а съм го имала близо до мен.
Чак сега проумях -
ти ми вдъхваш надежда,
щом душата ми болна стене.
Ти си всичко, което искам.
Времето мигом спира
щом застанеш тихо до мене.
И усещам, цяла треперя.
Ала знам, че ми носиш Рая,
в който себе си ще намеря. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емилия Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...