Единствена
Дали съм във съня единствена
или в сянката на другите жени
се крия в слепота убийствена,
в сълзящи и невиждащи очи?
Открий ме в страсти несъбуждани,
в люлката на времето приспани,
с мечти изгнанни и прокуждани,
в неизвестност скътани, прибрани.
Завиждах ти за твоята реалност,
изплетена с конец и тънички игли,
благородно, с нотка на прощалност,
че бях във нея, но сега не съм - уви!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Елица Стоянова Todos los derechos reservados
