Дали съм във съня единствена
или в сянката на другите жени
се крия в слепота убийствена,
в сълзящи и невиждащи очи?
Открий ме в страсти несъбуждани,
в люлката на времето приспани,
с мечти изгнанни и прокуждани,
в неизвестност скътани, прибрани.
Завиждах ти за твоята реалност,
изплетена с конец и тънички игли,
благородно, с нотка на прощалност,
че бях във нея, но сега не съм - уви!
© Елица Стоянова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
