Единствена
Дали съм във съня единствена
или в сянката на другите жени
се крия в слепота убийствена,
в сълзящи и невиждащи очи?
Открий ме в страсти несъбуждани,
в люлката на времето приспани,
с мечти изгнанни и прокуждани,
в неизвестност скътани, прибрани.
Завиждах ти за твоята реалност,
изплетена с конец и тънички игли,
благородно, с нотка на прощалност,
че бях във нея, но сега не съм - уви!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Стоянова Всички права запазени
