22 ago 2012, 17:45

Единствено във тишината

  Poesía
1.2K 0 15

 

 

Единствено във тишината се откривам...

Долавям късчета от мислите изплували

в река пенлива и бушуваща... Отхвърлям

циничните, а с другите пирувам...

 

Във тишината си говоря с Ангели,

понасят ме космично-безтегловна...

И ми е бяло, трепетно и надали

дори да падна, ще тежа оловно...

 

Единствено във тишината съм красива,

усмихната, безпаметно смълчана...

Отпивам от невидимото глътка жива

и чувствам се като богоизбрана...

 

 

18.08.2012.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сиси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....