Единствено във тишината се откривам...
Долавям късчета от мислите изплували
в река пенлива и бушуваща... Отхвърлям
циничните, а с другите пирувам...
Във тишината си говоря с Ангели,
понасят ме космично-безтегловна...
И ми е бяло, трепетно и надали
дори да падна, ще тежа оловно...
Единствено във тишината съм красива,
усмихната, безпаметно смълчана...
Отпивам от невидимото глътка жива
и чувствам се като богоизбрана... ...