12 mar 2006, 1:18

ЕДНА ГОРСКА ЛЕГЕНДА 

  Poesía
1000 0 1

ЕДНА ГОРСКА ЛЕГЕНДА

Представете си една гора обулена в мъгла

непозната,

Дива

Необитавана до сега!

Сред тази детствена гора лежи една:

Отблъсната

Унижена

Неизлечимо ранена сърна!

Красота заобиколена от жадуващи за една:

Топла усмивка

Нежна прегръдка

Кратка милувка

нейна Обитатели горски!

Но та е заслепена от две зурници нощни.

Под зоркия поглед на тези звезди маглата преостъпва мястото си на една госка легенада

Разкриваща за една обзета от истина перла:

Сияеща в мрака на нпща

Излъчваща студена светлина

Лишена от чувство за вина

Страста да я притежат е обречил мнозина

велики вожда на гибел но любовта,грешка недопостима за нея,чула страданията на своите чеда и с любов неустима дарила две зурници на нощта за да испита и тя от своята отвара коварна.Чувство необичайно сега владееше тази горачувство за болко

страх

и суета!

© Явор Стефанов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Не е ли като сърна душата ни...Страда и обича,неспокойно търси пътя през гората...
Propuestas
: ??:??