12.03.2006 г., 1:18

ЕДНА ГОРСКА ЛЕГЕНДА

1.4K 0 1

ЕДНА ГОРСКА ЛЕГЕНДА

Представете си една гора обулена в мъгла

непозната,

Дива

Необитавана до сега!

Сред тази детствена гора лежи една:

Отблъсната

Унижена

Неизлечимо ранена сърна!

Красота заобиколена от жадуващи за една:

Топла усмивка

Нежна прегръдка

Кратка милувка

нейна Обитатели горски!

Но та е заслепена от две зурници нощни.

Под зоркия поглед на тези звезди маглата преостъпва мястото си на една госка легенада

Разкриваща за една обзета от истина перла:

Сияеща в мрака на нпща

Излъчваща студена светлина

Лишена от чувство за вина

Страста да я притежат е обречил мнозина

велики вожда на гибел но любовта,грешка недопостима за нея,чула страданията на своите чеда и с любов неустима дарила две зурници на нощта за да испита и тя от своята отвара коварна.Чувство необичайно сега владееше тази горачувство за болко

страх

и суета!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явор Стефанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не е ли като сърна душата ни...Страда и обича,неспокойно търси пътя през гората...

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...