12 мар. 2006 г., 01:18

ЕДНА ГОРСКА ЛЕГЕНДА 

  Поэзия
999 0 1

ЕДНА ГОРСКА ЛЕГЕНДА

Представете си една гора обулена в мъгла

непозната,

Дива

Необитавана до сега!

Сред тази детствена гора лежи една:

Отблъсната

Унижена

Неизлечимо ранена сърна!

Красота заобиколена от жадуващи за една:

Топла усмивка

Нежна прегръдка

Кратка милувка

нейна Обитатели горски!

Но та е заслепена от две зурници нощни.

Под зоркия поглед на тези звезди маглата преостъпва мястото си на една госка легенада

Разкриваща за една обзета от истина перла:

Сияеща в мрака на нпща

Излъчваща студена светлина

Лишена от чувство за вина

Страста да я притежат е обречил мнозина

велики вожда на гибел но любовта,грешка недопостима за нея,чула страданията на своите чеда и с любов неустима дарила две зурници на нощта за да испита и тя от своята отвара коварна.Чувство необичайно сега владееше тази горачувство за болко

страх

и суета!

© Явор Стефанов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Не е ли като сърна душата ни...Страда и обича,неспокойно търси пътя през гората...
Предложения
: ??:??