Mar 12, 2006, 1:18 AM

ЕДНА ГОРСКА ЛЕГЕНДА

  Poetry
1.4K 0 1

ЕДНА ГОРСКА ЛЕГЕНДА

Представете си една гора обулена в мъгла

непозната,

Дива

Необитавана до сега!

Сред тази детствена гора лежи една:

Отблъсната

Унижена

Неизлечимо ранена сърна!

Красота заобиколена от жадуващи за една:

Топла усмивка

Нежна прегръдка

Кратка милувка

нейна Обитатели горски!

Но та е заслепена от две зурници нощни.

Под зоркия поглед на тези звезди маглата преостъпва мястото си на една госка легенада

Разкриваща за една обзета от истина перла:

Сияеща в мрака на нпща

Излъчваща студена светлина

Лишена от чувство за вина

Страста да я притежат е обречил мнозина

велики вожда на гибел но любовта,грешка недопостима за нея,чула страданията на своите чеда и с любов неустима дарила две зурници на нощта за да испита и тя от своята отвара коварна.Чувство необичайно сега владееше тази горачувство за болко

страх

и суета!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Явор Стефанов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не е ли като сърна душата ни...Страда и обича,неспокойно търси пътя през гората...

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...