Представете си една гора обулена в мъгла

непозната,

Необитавана до сега!

Сред тази детствена гора лежи една:

Отблъсната

Унижена

Красота заобиколена от жадуващи за една:

Топла усмивка

Нежна прегръдка

Кратка милувка

нейна Обитатели горски!

Но та е заслепена от две зурници нощни.

Под зоркия поглед на тези звезди маглата преостъпва мястото си на една госка легенада

Разкриваща за една обзета от истина перла:

Сияеща в мрака на нпща

Излъчваща студена светлина

Страста да я притежат е обречил мнозина

велики вожда на гибел но любовта,грешка недопостима за нея,чула страданията на своите чеда и с любов неустима дарила две зурници на нощта за да испита и тя от своята отвара коварна.Чувство необичайно сега владееше тази горачувство за болко