28 feb 2025, 7:51

Една искра

  Poesía » Otra
390 2 2

Една искра просветва в мрака.
Жаравата угаснала дими.
Превърнах се във нестинарка
и огънят разпалих да гори.

 

Разпалих  го, по него  тичах
и все  едно дали ще изгоря.
Живот, защо си тъй различен?
Сърцето ми подсказа да се спра.

 

И взех  товара си на рамо,
пътека малка си избрах сама.
Животе, с тебе тръгнах само.
Просветва  някога една искра.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ани Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Това, против което се борим, от което се дразним, което ни боли.. е като товар който тежи на гърба ни. Когато го приемем и обикнем, товара слиза на земята. Поздрав за симпатичната творба!♥️
  • Искрата на живота, щом я има, ще ни има и нас. Хубаво е, Ани!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...