28.02.2025 г., 7:51

Една искра

399 2 2

Една искра просветва в мрака.
Жаравата угаснала дими.
Превърнах се във нестинарка
и огънят разпалих да гори.

 

Разпалих  го, по него  тичах
и все  едно дали ще изгоря.
Живот, защо си тъй различен?
Сърцето ми подсказа да се спра.

 

И взех  товара си на рамо,
пътека малка си избрах сама.
Животе, с тебе тръгнах само.
Просветва  някога една искра.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това, против което се борим, от което се дразним, което ни боли.. е като товар който тежи на гърба ни. Когато го приемем и обикнем, товара слиза на земята. Поздрав за симпатичната творба!♥️
  • Искрата на живота, щом я има, ще ни има и нас. Хубаво е, Ани!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...