28.02.2025 г., 7:51

Една искра

398 2 2

Една искра просветва в мрака.
Жаравата угаснала дими.
Превърнах се във нестинарка
и огънят разпалих да гори.

 

Разпалих  го, по него  тичах
и все  едно дали ще изгоря.
Живот, защо си тъй различен?
Сърцето ми подсказа да се спра.

 

И взех  товара си на рамо,
пътека малка си избрах сама.
Животе, с тебе тръгнах само.
Просветва  някога една искра.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това, против което се борим, от което се дразним, което ни боли.. е като товар който тежи на гърба ни. Когато го приемем и обикнем, товара слиза на земята. Поздрав за симпатичната творба!♥️
  • Искрата на живота, щом я има, ще ни има и нас. Хубаво е, Ани!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...