28.02.2025 г., 7:51

Една искра

387 2 2

Една искра просветва в мрака.
Жаравата угаснала дими.
Превърнах се във нестинарка
и огънят разпалих да гори.

 

Разпалих  го, по него  тичах
и все  едно дали ще изгоря.
Живот, защо си тъй различен?
Сърцето ми подсказа да се спра.

 

И взех  товара си на рамо,
пътека малка си избрах сама.
Животе, с тебе тръгнах само.
Просветва  някога една искра.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това, против което се борим, от което се дразним, което ни боли.. е като товар който тежи на гърба ни. Когато го приемем и обикнем, товара слиза на земята. Поздрав за симпатичната творба!♥️
  • Искрата на живота, щом я има, ще ни има и нас. Хубаво е, Ани!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...