Една искра просветва в мрака.
Жаравата угаснала дими.
Превърнах се във нестинарка
и огънят разпалих да гори.
Разпалих го, по него тичах
и все едно дали ще изгоря.
Живот, защо си тъй различен?
Сърцето ми подсказа да се спра.
И взех товара си на рамо,
пътека малка си избрах сама.
Животе, с тебе тръгнах само.
Просветва някога една искра.
© Ани Иванова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
