28 февр. 2025 г., 07:51

Една искра

400 2 2

Една искра просветва в мрака.
Жаравата угаснала дими.
Превърнах се във нестинарка
и огънят разпалих да гори.

 

Разпалих  го, по него  тичах
и все  едно дали ще изгоря.
Живот, защо си тъй различен?
Сърцето ми подсказа да се спра.

 

И взех  товара си на рамо,
пътека малка си избрах сама.
Животе, с тебе тръгнах само.
Просветва  някога една искра.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ани Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Това, против което се борим, от което се дразним, което ни боли.. е като товар който тежи на гърба ни. Когато го приемем и обикнем, товара слиза на земята. Поздрав за симпатичната творба!♥️
  • Искрата на живота, щом я има, ще ни има и нас. Хубаво е, Ани!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...