mariniki (Магдалена Костадинова) mariniki (Магдалена Костадинова)
20 427
3 oct 2009, 22:53

Една жена...

1.9K 0 42


                        по стих на Пламен Парнарев... parnar...

                 с преклонение пред красивата му поезия...   

                 

                 Една жена...
                 през твоята душа
                 преминала 
                 бяла, влюбена река
                 вместо бряг,
                 оставила бедрата си
                 за теб,
                 люлеещи нощта
                 в тях залеза събрала  
                 нежен и горещ
                 с ръце от речен камък,
                 косите 
                 тъмна детелина,
                 топло, бяло тяло
                 къпе се във лунно злато,
                 милвано
                 със трепет от върбите
                 в нощ,
                 копнееща за лято
                 скрил зората във тревите
                 чакаш
                 да изплува спомен
                 нежен в мрака,
                 стаена в многоточие
                 рисувано в небето
                 някъде
                 сама звезда заплака,
                 една жена
                 лицето ти преминала
                 към теб пътека
                 оставила
                 във пясъчника риза
                 творецът
                 в тебе залеза съшива
                 и в болката си
                 нежна
                 с него тихо влиза...

 

 

                  http://www.youtube.com/watch?v=2UqkTpLjnrI&feature=related

 

                                        МУЗИКА>>> TALES OF GOLD

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Магдалена Костадинова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.1K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0