по стих на Пламен Парнарев... parnar...
с преклонение пред красивата му поезия...
Една жена...
през твоята душа
преминала
бяла, влюбена река
вместо бряг,
оставила бедрата си
за теб,
люлеещи нощта
в тях залеза събрала
нежен и горещ
с ръце от речен камък,
косите
тъмна детелина,
топло, бяло тяло
къпе се във лунно злато,
милвано
със трепет от върбите
в нощ,
копнееща за лято
скрил зората във тревите
чакаш
да изплува спомен
нежен в мрака,
стаена в многоточие
рисувано в небето
някъде
сама звезда заплака,
една жена
лицето ти преминала
към теб пътека
оставила
във пясъчника риза
творецът
в тебе залеза съшива
и в болката си
нежна
с него тихо влиза...
http://www.youtube.com/watch?v=2UqkTpLjnrI&feature=related
МУЗИКА>>> TALES OF GOLD
© Магдалена Костадинова Todos los derechos reservados
в тебе залеза съшива
и в болката си
нежна
с него тихо влиза...
Поздрави и за двамата!!!