Oct 3, 2009, 10:53 PM

Една жена...

  Poetry » Love
1.9K 0 42


                        по стих на Пламен Парнарев... parnar...

                 с преклонение пред красивата му поезия...   

                 

                 Една жена...
                 през твоята душа
                 преминала 
                 бяла, влюбена река
                 вместо бряг,
                 оставила бедрата си
                 за теб,
                 люлеещи нощта
                 в тях залеза събрала  
                 нежен и горещ
                 с ръце от речен камък,
                 косите 
                 тъмна детелина,
                 топло, бяло тяло
                 къпе се във лунно злато,
                 милвано
                 със трепет от върбите
                 в нощ,
                 копнееща за лято
                 скрил зората във тревите
                 чакаш
                 да изплува спомен
                 нежен в мрака,
                 стаена в многоточие
                 рисувано в небето
                 някъде
                 сама звезда заплака,
                 една жена
                 лицето ти преминала
                 към теб пътека
                 оставила
                 във пясъчника риза
                 творецът
                 в тебе залеза съшива
                 и в болката си
                 нежна
                 с него тихо влиза...

 

 

                  http://www.youtube.com/watch?v=2UqkTpLjnrI&feature=related

 

                                        МУЗИКА>>> TALES OF GOLD

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Магдалена Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...