3 окт. 2009 г., 22:53

Една жена...

1.9K 0 42


                        по стих на Пламен Парнарев... parnar...

                 с преклонение пред красивата му поезия...   

                 

                 Една жена...
                 през твоята душа
                 преминала 
                 бяла, влюбена река
                 вместо бряг,
                 оставила бедрата си
                 за теб,
                 люлеещи нощта
                 в тях залеза събрала  
                 нежен и горещ
                 с ръце от речен камък,
                 косите 
                 тъмна детелина,
                 топло, бяло тяло
                 къпе се във лунно злато,
                 милвано
                 със трепет от върбите
                 в нощ,
                 копнееща за лято
                 скрил зората във тревите
                 чакаш
                 да изплува спомен
                 нежен в мрака,
                 стаена в многоточие
                 рисувано в небето
                 някъде
                 сама звезда заплака,
                 една жена
                 лицето ти преминала
                 към теб пътека
                 оставила
                 във пясъчника риза
                 творецът
                 в тебе залеза съшива
                 и в болката си
                 нежна
                 с него тихо влиза...

 

 

                  http://www.youtube.com/watch?v=2UqkTpLjnrI&feature=related

 

                                        МУЗИКА>>> TALES OF GOLD

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Магдалена Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...