3.10.2009 г., 22:53

Една жена...

1.9K 0 42


                        по стих на Пламен Парнарев... parnar...

                 с преклонение пред красивата му поезия...   

                 

                 Една жена...
                 през твоята душа
                 преминала 
                 бяла, влюбена река
                 вместо бряг,
                 оставила бедрата си
                 за теб,
                 люлеещи нощта
                 в тях залеза събрала  
                 нежен и горещ
                 с ръце от речен камък,
                 косите 
                 тъмна детелина,
                 топло, бяло тяло
                 къпе се във лунно злато,
                 милвано
                 със трепет от върбите
                 в нощ,
                 копнееща за лято
                 скрил зората във тревите
                 чакаш
                 да изплува спомен
                 нежен в мрака,
                 стаена в многоточие
                 рисувано в небето
                 някъде
                 сама звезда заплака,
                 една жена
                 лицето ти преминала
                 към теб пътека
                 оставила
                 във пясъчника риза
                 творецът
                 в тебе залеза съшива
                 и в болката си
                 нежна
                 с него тихо влиза...

 

 

                  http://www.youtube.com/watch?v=2UqkTpLjnrI&feature=related

 

                                        МУЗИКА>>> TALES OF GOLD

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...