1 mar 2011, 20:19

Една жена със снимките говори...

  Poesía
1.1K 0 13

Една жена със снимките говори...

И чувства, че животът си отива...

А всички тези толкоз близки хора

от снимките ù  - във едно се сливат...

 

Една жена в екрана тъжно гледа...

Но той е мъртъв и не ù говори...

А тя не помни пък кога последно

със него е опитвала да спори...

 

Една жена лежи във тишината

и вслушва се във звуците над нея...

Тя чака мене, чака ме горката,

да сляза – свойта болка да излее...

 

И ето, слизам – ала тя ме гледа

и сълзите ù тръгват по страните...

И тъжно е, че само на съседа

тя може вече само да разчита...

 

Една жена... не иска да живее...

А аз не знам какво да ù отвърна!

Тя спомените иска да изтлеят...

И живите – при нея да се върнат...

 

1 март 2011

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Ванчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...