Една жена със снимките говори...
Една жена със снимките говори...
И чувства, че животът си отива...
А всички тези толкоз близки хора
от снимките ù - във едно се сливат...
Една жена в екрана тъжно гледа...
Но той е мъртъв и не ù говори...
А тя не помни пък кога последно
със него е опитвала да спори...
Една жена лежи във тишината
и вслушва се във звуците над нея...
Тя чака мене, чака ме горката,
да сляза – свойта болка да излее...
И ето, слизам – ала тя ме гледа
и сълзите ù тръгват по страните...
И тъжно е, че само на съседа
тя може вече само да разчита...
Една жена... не иска да живее...
А аз не знам какво да ù отвърна!
Тя спомените иска да изтлеят...
И живите – при нея да се върнат...
1 март 2011
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Ванчев Всички права запазени
