Mar 1, 2011, 8:19 PM

Една жена със снимките говори...

  Poetry
1.1K 0 13

Една жена със снимките говори...

И чувства, че животът си отива...

А всички тези толкоз близки хора

от снимките ù  - във едно се сливат...

 

Една жена в екрана тъжно гледа...

Но той е мъртъв и не ù говори...

А тя не помни пък кога последно

със него е опитвала да спори...

 

Една жена лежи във тишината

и вслушва се във звуците над нея...

Тя чака мене, чака ме горката,

да сляза – свойта болка да излее...

 

И ето, слизам – ала тя ме гледа

и сълзите ù тръгват по страните...

И тъжно е, че само на съседа

тя може вече само да разчита...

 

Една жена... не иска да живее...

А аз не знам какво да ù отвърна!

Тя спомените иска да изтлеят...

И живите – при нея да се върнат...

 

1 март 2011

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Ванчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....