Една Жена във моя сън върви

ЕДНА ЖЕНА ВЪВ МОЯ СЪН ВЪРВИ

По-бяла от планинското поточе,
по-мека от росистите треви, 
една Жена в съня ми непорочен
към мен на пръсти тихичко върви,

тъй ветролее светлите си рокли,
тъй ме отнася в погледа си мек, 
че съм готов във къщичка без покрив
със нея да живея още век! – 

мълчи, а сякаш приказка разказва –
и ме отнася нейде вдън гори,
и чезна аз на топлата ѝ пазва 
като детенце в кошничка в зори,

докосва с пръсти бялата ми риза,
какво ли друго трябва ми на мен? –
щом в небесата изгревът възлиза, 
и за Любов се раждам всеки ден, 

тя – капчица в планинското кайначе,
тя – бяла птица в птичи синеви! –
по-нежна от росисто треволяче,
една Жена във моя сън върви.