ЕДНА ЖЕНА ВЪВ МОЯ СЪН ВЪРВИ
По-бяла от планинското поточе,
по-мека от росистите треви,
една Жена в съня ми непорочен
към мен на пръсти тихичко върви,
тъй ветролее светлите си рокли,
тъй ме отнася в погледа си мек,
че съм готов във къщичка без покрив
със нея да живея още век! –
мълчи, а сякаш приказка разказва –
и ме отнася нейде вдън гори,
и чезна аз на топлата ѝ пазва ...