Една Жена във моя сън върви
ЕДНА ЖЕНА ВЪВ МОЯ СЪН ВЪРВИ
По-бяла от планинското поточе,
по-мека от росистите треви,
една Жена в съня ми непорочен
към мен на пръсти тихичко върви,
тъй ветролее светлите си рокли,
тъй ме отнася в погледа си мек,
че съм готов във къщичка без покрив
със нея да живея още век! –
мълчи, а сякаш приказка разказва –
и ме отнася нейде вдън гори,
и чезна аз на топлата ѝ пазва
като детенце в кошничка в зори,
докосва с пръсти бялата ми риза,
какво ли друго трябва ми на мен? –
щом в небесата изгревът възлиза,
и за Любов се раждам всеки ден,
тя – капчица в планинското кайначе,
тя – бяла птица в птичи синеви! –
по-нежна от росисто треволяче,
една Жена във моя сън върви.
© Валери Станков All rights reserved.