13 sept 2012, 22:58

Една любов

909 0 1

 

 

Приказка ли бе, или сън несбъднат,

в който живееха две сърца.

Две съдби да успеят, да пребъдат,

да вкусят глътка светлина.

 

Една история за осъдена любов,

която забранена бива от света.

Чакаща онзи изгрев нов,

в който ще се сбъдне любовта.

 

Рисувана във сънищата на дете

и тя наистина дете си беше.

Чакаше онзи мъж на място да я отведе,

място, където любовта да не болеше.

 

И с разочарованията и тъгата,

тя неусетно и силно се влюби.

Той ù лекуваше самотата,

но сърцето ù всъщност погуби.

 

Нали любовта не боляла,

само по малко и то от самота.

Да, но с времето тя осъзнала,

че много боли любовта.

 

И тази приказка с трагичен финал,

макар че все още не е приключила.

Мъжът на момичето само болка ù дал,

в замяна на любовта я получила.

 

И ето паметен ден ще настъпва,

две години от началото на тази любов.

13 септември бавно пристъпва,

дата, носеща надежда за нещо добро!

 

 

13 септември

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иваничка Петкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • " Че много боли любовта" Много ми хареса. Браво !

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...