Sep 13, 2012, 10:58 PM

Една любов

  Poetry » Love
918 0 1

 

 

Приказка ли бе, или сън несбъднат,

в който живееха две сърца.

Две съдби да успеят, да пребъдат,

да вкусят глътка светлина.

 

Една история за осъдена любов,

която забранена бива от света.

Чакаща онзи изгрев нов,

в който ще се сбъдне любовта.

 

Рисувана във сънищата на дете

и тя наистина дете си беше.

Чакаше онзи мъж на място да я отведе,

място, където любовта да не болеше.

 

И с разочарованията и тъгата,

тя неусетно и силно се влюби.

Той ù лекуваше самотата,

но сърцето ù всъщност погуби.

 

Нали любовта не боляла,

само по малко и то от самота.

Да, но с времето тя осъзнала,

че много боли любовта.

 

И тази приказка с трагичен финал,

макар че все още не е приключила.

Мъжът на момичето само болка ù дал,

в замяна на любовта я получила.

 

И ето паметен ден ще настъпва,

две години от началото на тази любов.

13 септември бавно пристъпва,

дата, носеща надежда за нещо добро!

 

 

13 септември

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иваничка Петкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • " Че много боли любовта" Много ми хареса. Браво !

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...