Приказка ли бе, или сън несбъднат,
в който живееха две сърца.
Две съдби да успеят, да пребъдат,
да вкусят глътка светлина.
Една история за осъдена любов,
която забранена бива от света.
Чакаща онзи изгрев нов,
в който ще се сбъдне любовта.
Рисувана във сънищата на дете
и тя наистина дете си беше.
Чакаше онзи мъж на място да я отведе,
място, където любовта да не болеше.
И с разочарованията и тъгата,
тя неусетно и силно се влюби.
Той ù лекуваше самотата,
но сърцето ù всъщност погуби.
Нали любовта не боляла,
само по малко и то от самота.
Да, но с времето тя осъзнала,
че много боли любовта.
И тази приказка с трагичен финал,
макар че все още не е приключила.
Мъжът на момичето само болка ù дал,
в замяна на любовта я получила.
И ето паметен ден ще настъпва,
две години от началото на тази любов.
13 септември бавно пристъпва,
дата, носеща надежда за нещо добро!
13 септември
© Иваничка Петкова Все права защищены