Приказка ли бе, или сън несбъднат,

в който живееха две сърца.

Две съдби да успеят, да пребъдат,

да вкусят глътка светлина.

Една история за осъдена любов,

която забранена бива от света.

Чакаща онзи изгрев нов,

в който ще се сбъдне любовта.

Рисувана във сънищата на дете

и тя наистина дете си беше.

Чакаше онзи мъж на място да я отведе,

място, където любовта да не болеше.

И с разочарованията и тъгата,

тя неусетно и силно се влюби.

Той ù лекуваше самотата,

но сърцето ù всъщност погуби.

Нали любовта не боляла,

само по малко и то от самота.

Да, но с времето тя осъзнала,

че много боли любовта.

И тази приказка с трагичен финал,

макар че все още не е приключила.

Мъжът на момичето само болка ù дал,

в замяна на любовта я получила.

И ето паметен ден ще настъпва,

две години от началото на тази любов.

13 септември бавно пристъпва,

дата, носеща надежда за нещо добро!

13 септември