31 may 2017, 15:05

Една малка звездна прашинка

978 4 16

Тревогите са част от пътя...

камъни остри – отварящи рани,

но смело посрещам ги в дните

и търся отговори на толкова въпроси!

Вървя по отъпканите коловози

и все повече навлизам в себе си...

с невидимите мелници се боря

в моите някак сиви делници...

Вървя по стъпките на своите илюзии

и някак празно е... отчайващо дори...

и все тревогите отекват в съзнанието,

все питащо и търсещо... отдавна

изгубило посоката за вечност!

Една малка звездна прашинка,

пречупена през призмата на времето!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...