31 may 2017, 15:05

Една малка звездна прашинка

977 4 16

Тревогите са част от пътя...

камъни остри – отварящи рани,

но смело посрещам ги в дните

и търся отговори на толкова въпроси!

Вървя по отъпканите коловози

и все повече навлизам в себе си...

с невидимите мелници се боря

в моите някак сиви делници...

Вървя по стъпките на своите илюзии

и някак празно е... отчайващо дори...

и все тревогите отекват в съзнанието,

все питащо и търсещо... отдавна

изгубило посоката за вечност!

Една малка звездна прашинка,

пречупена през призмата на времето!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...