Една малка звездна прашинка
Тревогите са част от пътя...
камъни остри – отварящи рани,
но смело посрещам ги в дните
и търся отговори на толкова въпроси!
Вървя по отъпканите коловози
и все повече навлизам в себе си...
с невидимите мелници се боря
в моите някак сиви делници...
Вървя по стъпките на своите илюзии
и някак празно е... отчайващо дори...
и все тревогите отекват в съзнанието,
все питащо и търсещо... отдавна
изгубило посоката за вечност!
Една малка звездна прашинка,
пречупена през призмата на времето!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
