31 мая 2017 г., 15:05

Една малка звездна прашинка 

  Поэзия » Свободный стих
790 4 16
Тревогите са част от пътя...
камъни остри – отварящи рани,
но смело посрещам ги в дните
и търся отговори на толкова въпроси!
Вървя по отъпканите коловози
и все повече навлизам в себе си...
с невидимите мелници се боря
в моите някак сиви делници...
Вървя по стъпките на своите илюзии
и някак празно е... отчайващо дори...
и все тревогите отекват в съзнанието,
все питащо и търсещо... отдавна ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Все права защищены

Предложения
: ??:??